Прецедент! Бивш митничар стана първият българин, осъдил полицията за незаконно подслушване
Снимка Struma.bg
Бившият благоевградски митничар Методи Митовски, който стана първият българин, осъдил полицията за нелегално подслушване, през вчерашния ден си получи присъденото обезщетение от 4000 лева Сумата, която е взел от Министерство на вътрешните работи, е над 5000 лева поради начислените лихви, призна той, написа Struma.bg.
Това стана, откакто Върховен касационен съд остави в действие решението на САС, с което бе анулирано колоритното решение на арбитър Владимир Ковачев от Благоевградския областен съд, който отхвърли желае от 50 000 лева против ОД на Министерство на вътрешните работи – Благоевград и вместо това полицейската дирекция бе наказана да изплати на ексмитничаря обезщетение от 4000 лева
Методи Митовски заведе дело по Закона за отговорността на страната и общините за вреди след отговор от Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства (НБКСРС) на Бойко Рашков, което открива, че от 30 януари до 30 март 2009 година е бил подслушван непозволено. От инспекцията стана ясно, че на 21 януари 2009 година тогавашният ръководител на Окръжен съд Красимир Аршинков е одобрил две претенции на ОД на Министерство на вътрешните работи – Благоевград за използване на СРС-та по отношение на Методи Митовски – едното за данъчни закононарушения, а другото за документно. Даденото позволение за потребление на СРС против Митовски е по искане на РЗБОП, в което са посочени няколко текста от Наказателен кодекс – член 253, 255, 256, 257 и член 308, по които, като се изключи член 253 Наказателен кодекс, нито едно от останалите закононарушения не попада в обсега на тези, за които е планувано потреблението на спецсредства. С решение от 21 ноември 2016 година окръжният арбитър Владимир Ковачев отхвърли претенцията на Методи Митовски.
Освен че актът му беше изпълнен с претекстове от Евангелието от Лука и сентенции от Хораций и Сенека, в него се развиваха тези, които слагат изобщо под въпрос опцията някой в миналото да осъди страната за нелегално подслушване, или най-малко мощно я лимитираха, а другият мумотив беше за изтекла отминалост. С решение от 21 юли 2017 година състав на Софийския апелативен съд с ръководител Алексей Иванов и членове Елизабет Петрова и Елена Тахчиева отхвърля всички тези на първоинстанционния съд и постановява ОДМВР – Благоевград да заплати на М. Митовски 4000 лева обезщетение. Решението на САС е оспорено пред Върховен касационен съд. Тричленен състав на Върховен касационен съд с ръководител и докладчик Борислав Белазелков и членове Борис Илиев и Димитър Димитров удостоверява решението на САС и присъдената отплата от 4000 лева за Методи Митовски.
В решението обаче Върховен касационен съд за първи път разяснява особено въпросите, които се слагат по отношение на обезщетяването на моралните вреди от нелегално потребление на СРС. В него се акцентира, че страната дава отговор за вредите от незаконосъобразно потребление на специфичните разследващи средства освен когато те са прилагани без позволение от способния орган, само че и когато такова позволение е издадено. Върховните съдии разграничават две хипотези – когато вредите са от безпричинно обвиняване, даже разрешението да е било съответно, и когато разрешението е издадено, без да са налице законовите предпоставки за това.
Бившият благоевградски митничар Методи Митовски, който стана първият българин, осъдил полицията за нелегално подслушване, през вчерашния ден си получи присъденото обезщетение от 4000 лева Сумата, която е взел от Министерство на вътрешните работи, е над 5000 лева поради начислените лихви, призна той, написа Struma.bg.
Това стана, откакто Върховен касационен съд остави в действие решението на САС, с което бе анулирано колоритното решение на арбитър Владимир Ковачев от Благоевградския областен съд, който отхвърли желае от 50 000 лева против ОД на Министерство на вътрешните работи – Благоевград и вместо това полицейската дирекция бе наказана да изплати на ексмитничаря обезщетение от 4000 лева
Методи Митовски заведе дело по Закона за отговорността на страната и общините за вреди след отговор от Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства (НБКСРС) на Бойко Рашков, което открива, че от 30 януари до 30 март 2009 година е бил подслушван непозволено. От инспекцията стана ясно, че на 21 януари 2009 година тогавашният ръководител на Окръжен съд Красимир Аршинков е одобрил две претенции на ОД на Министерство на вътрешните работи – Благоевград за използване на СРС-та по отношение на Методи Митовски – едното за данъчни закононарушения, а другото за документно. Даденото позволение за потребление на СРС против Митовски е по искане на РЗБОП, в което са посочени няколко текста от Наказателен кодекс – член 253, 255, 256, 257 и член 308, по които, като се изключи член 253 Наказателен кодекс, нито едно от останалите закононарушения не попада в обсега на тези, за които е планувано потреблението на спецсредства. С решение от 21 ноември 2016 година окръжният арбитър Владимир Ковачев отхвърли претенцията на Методи Митовски.
Освен че актът му беше изпълнен с претекстове от Евангелието от Лука и сентенции от Хораций и Сенека, в него се развиваха тези, които слагат изобщо под въпрос опцията някой в миналото да осъди страната за нелегално подслушване, или най-малко мощно я лимитираха, а другият мумотив беше за изтекла отминалост. С решение от 21 юли 2017 година състав на Софийския апелативен съд с ръководител Алексей Иванов и членове Елизабет Петрова и Елена Тахчиева отхвърля всички тези на първоинстанционния съд и постановява ОДМВР – Благоевград да заплати на М. Митовски 4000 лева обезщетение. Решението на САС е оспорено пред Върховен касационен съд. Тричленен състав на Върховен касационен съд с ръководител и докладчик Борислав Белазелков и членове Борис Илиев и Димитър Димитров удостоверява решението на САС и присъдената отплата от 4000 лева за Методи Митовски.
В решението обаче Върховен касационен съд за първи път разяснява особено въпросите, които се слагат по отношение на обезщетяването на моралните вреди от нелегално потребление на СРС. В него се акцентира, че страната дава отговор за вредите от незаконосъобразно потребление на специфичните разследващи средства освен когато те са прилагани без позволение от способния орган, само че и когато такова позволение е издадено. Върховните съдии разграничават две хипотези – когато вредите са от безпричинно обвиняване, даже разрешението да е било съответно, и когато разрешението е издадено, без да са налице законовите предпоставки за това.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ